Здраве&Грижи

.

Диагностика

Диагностиката на моноцитната ерлихиоза при кучето/МЕК/ се основава на анамнестичните данни, клиничната картина, епизоотологичните особености и особено на лабораторните изследвания.

Най-голяма диагностична тежест специалистите отделят на резултатите от серологичното тестуване. Понастоящем най-използвания и предпочитан метод за диагностика на МЕК се явява индиректната имунофлуоресценция/IFA/(снимка1) на кръвен серум. Той е определен за gold standart и притежава по-висока чувствителност и специфичност дори от ELISA. Доказването на титри по-високи от 1:40 е указание за инфекция по принцип, но тези стойности задължително трябва да са референтни и за лабораторията провела изследването /Ristic et al., 1972; Swango et al., 1989/. При акутното протичане на болестта серологичните титри могат да достигнат и твърде високи стойности - от 1:5120 до 1:10240 и повече в рамките на 8 седмици след инфектирането /Ristic and Holland, 1993; Harrus et al.,1996a/. Когато се интерпретитрат лабораторните резултати, трябва се се има предвид и съществуващата кръстосана реактивност с E.ewingii, E.equi и E.risticii, особено в ендемичните за тези патогени райони /Rikihisa, 1991a; Rikihisa, 1991b/. Между E.canis и E.platys не съществуват кръстосани реакции /French and Harvei, 1983/.

ELISA също е приложим метод за изследване на ерлихиозите, още повече в последно време на пазара се пуснаха и готови търговски китове за бърза диагностика от различни фирми производителки. По-високата им цена обаче и по-ниската им специфичност и чувствителност, /спрямо IFA/ засега, все още не ги прави по-предпочитани и използвани от ветеринарните лекари по цял свят.

Откриването на интрацитоплазматични морули на Е.canis в моноцитите на кръвта по време на акутното протичане на МЕК е достатъчно доказателство за инфекция. Лесно може да се направи натривка от цяла кръв, buffy coat, лимфен възел или костен мозък и да се проведе микроскопско изследване. Проучвания на цяла кръв проведени по този начин от Woody and Hoskins през 1991 година показват наличие на морули обаче едва при 4% от 221 изследвани натривки. Същевременно съвсем нови цитологични изследвания на гръцки учени показват откриваемост на причинителя в кръв 66%, а в лимфни възли 60.9% /Мylonakis et al, 2003/.

Други по-малко използвани техники за диагностика са култивирането /необходими са от 14 до 34 дни/, PCR и Уестерн имуноблотинг / Iqbal et al,1994 а/, които на този етап се провеждат само в специализирани лаборатории и то за научни експерименти.

Хематология.

Най-честият хематологичен ориентир при клинични пациенти, насочващ към МЕК, е тромбоцитопенията / Troy et al., 1980; Ristic and Holland, 1993; Waner et al., 1995/. При експериментални проучвания, проведени с 6 кучета от порода Бигъл от Waner et al. през 1995, е доказано намаляване на тромбоцитите при всичките опитни живонти. Най-ниски стойности /от 20 000 до 52 000 в µl/ са наблюдавани между 17-я и 24-я ден от началото на провокацията. Успоредно с това е регистрирано и увеличаване на обема на еритроцитите/MPV/, което говори за активна тромбопоеза. При субклиничната форма също се доказва тромбоцитопения/Codner and Farris-Smith,1986; Waner et al., 1997/, но значително по-честа е тя при хронично протичане на МЕК съчетана с левкопения и анемия.

Слабо изразена левкопения е регистрирана и при острото притичане на болестта, съчетана с нерегеративна, нормоцитна, нормохромна анемия/Harrus et al.,1996a/. При експериментална провокация при 78% от кучетата със субклинична изява се доказва достоверна левкопения, а при 71% от случаите е съчетана с абсолютна неутропения /Waner et al.,1997/

В проучвния при естествена инфекция с Е.canis, абсолютна неутропения е наблюдавана при 30% от клиничните пациенти от Codner and Farris-Smith, 1986. В същото проучване е установено намаление на PCV, еритроцитите и хемоглобина, без обаче то да е статистически значимо. Развитието на тежка панцитопения се свързва със засягане на костния мозък /Swango et al.,1989; Rikihisa et al.,1994; Harrus et al.,1996b/.

Видно е, че тромбоцитопенията е най-често срещаното хематологично отклонение и то през всички стадии на МЕК / Troy et al.,1980; Ristic and Holland,1993; Waner et al., 1995/. Тя не може обаче да се разглежда като патогномичен признак на заболяването. Независимо от немалко направени проучвания, все още патогенезата на намаления тромбоцитен брой остава неизяснена. Някои изследователи я свързват с развилия се васкулит и увеличеното потребление на тромбоцити /Ristic and Holland, 1993/; други с фактора подтискащ миграцията на тромбоцитите, който може да съдейства чрез промяна в тромбоцитното преразпределение и стаза и като резултат - редукция на броя им в периферната кръв /Abeygunawardena et al.,1990/. Може да се предполага още и за супресия в тромбоцитната продукция и засилена деструкция на тромбоцитите в далачните макрофаги/Smith et al.,1975/. При експериментална инфекция са доказани и серумни тромбоцитно-свързани антитромбоцитни антитела при кучета, което подкрепя схващането за имунологична компонента при МЕК /Waner et al.,1995; Harrus et al, 1996a/.

Биохимия

Хипоалбуминемия, хиперглобулинемия и хипергамаглобулинемия са често срещани промени при ерлихиозата /Наrrus et al.,1996b/. Хипоалбуминемията се отдава на: кръвоизливи, периферни загуби на протеин в отоците при възпалението на съдовете /Woody et al.,1991/ ; намалена протеинова продукция в резултат на конкурентно чернодробно заболяване; на увеличени албуминни загуби с урината /Reardon and Pierce, 1981/. Транзиторна албуминурия е доказана при акутната форма при кучета от порода бигъл /Codner, 1992/. При електрофоретични изследвания са установени поликлонални и моноклонални гамапатии / Perille and Matus, 1991; Harrus et al.,1996а/. За отбелязване е, че хипергамаглобулинемията не корелира с антителния титър към Е.canis /Harrus et al.,1996b/. Това показва наличие на неспецифична антитялопродукция индуцирана от ерлихиите и че анти-Е.canis антителата не са главната причина за увеличаването на серумните гамаглобулини. Този феномен е познат и при други инфекциозни болести /Tizard, 1982/ и е тясно свързан с недостатъчната ефективност на имунния отговор, който се развива при тях /Reardon and Pierce, 1981; Harrus et al.,1996b/.

При кучета с панцитопения общия протеин е достоверно нисък, както и тоталния глобулин и гамаглобулин, сравнен с тези при които не се наблюдава панцитопения. Тези ниски стойности се обясняват със засегнатия имунен статус на пациентите, а и при тези случаи доста често се наблюдават и вторични инфекции /Harrus et al.,1996/.

Ензимният профил при МЕК все още не е достатъчно добре изследван и данните за него са сравнително оскъдни. Има съобщение за временни увеличения на серумните ALT и ALP /Woody and Hoskins, 1991/.

Патоанатомия

Типичните патологоанатомични промени при ерлихиозата при кучето включват: петехии и екхимози по серозите и мукозите на повечето органи, включително и устната кухина, белия дроб, бъбреците, пикочния мехур, гaстроинтестиналния тракт, плеврата (снимка3), а също и под кожата. Спленомегалия, хепатомегалия (снимка2) и генерализирана лимфоаденопатия, са често доказвани по време на острото протичане /Greene and Harvey, 1984/, като увеличените лимфни възли са с кафеникав цвят. Костният мозък е червеникав, хиперпластичен при острото протичане и хипопластичен и обезцветен при хроничното. Отслабването и изоставането в растежа е особено осезателно при хронифицирането на процеса.

Характерна хистологична находка при МЕК е периваскуларната клетъчна инфилтрация в много органи и тъкани - бял дроб, мозък, менинги, бъбреци, лимфни възли, костен мозък, далак и понякога на кожата и мукозите. В ЦНС се развива мултифокален негноен менингоенцефалит /Troy et al,1990/. Пулмоналните промени се свеждат до интерстициална пневмония със субендотелиално струпване на мононуклеари, съчетано с интерстициални и алвеоларни хеморагии. Бъбречните увреждания включват васкулит, съпроводен с клетъчна кортикомедуларна инфилтрация и развитие на гломерулонефрит.

Откриването на морули на Е.canis в патологичен материал е трудно за патолозите и това обяснява и по-рядката хистопатологична диагноза ерлихиоза при тях /Neer, 1998/.

Терапия

Най-често прилагано антимикробно средство за терапия на МЕК е доксицилина в дозировка 5mg/kg на 12 часа. Продължителността на курса на лечение изисква минимум 3 седмичен прием. Видимо клинично подобрение при острото протичане на МЕК се проявявя още на 24-72 час, което много често е сигнал за неправилно спиране на третиранията! Изследванията на Iqbal and Rikihisa,1994в показват, че при по-кратковременно лечение /7 дни/ с дозировка от 10мг/кг на 24 часа ефекта от лекарствената намеса е незначителен.

За лекуване на ерлихиозата е прилаган и допълнително imidocarb dipropionate -5mg/kg/im - една или две апликации през 14 дни. Първоначалните проучвания са показали добра ефикасност in vivo на имидокарба, но последните изследвания проведени in vitro не са потвърдили първите. Въпреки това терапията с имидокарб е оправдана по отношение на някои други кръвно-преносими инфекции, като бабезиоза например /Waner and Harrus, 2000/. Трябва да се знае обаче, че инжектирането на имидокарб може да предизвика болка! Освен това неговото антихолинестеразно действие и последвалите признаци от страна на парасимпатикуса може се очакват в рамките на 10 минути след приложението му. Последните включват саливация, серозни изтечения то очите, повръщане, диария, тремор и диспнея, които обикновено преминават в рамките на 30 минути /Price and Dolan ,1980/.

Други използвани средства за терапия на МЕК са тетрациклиновия хидрохлорид (22мг/кг на 8 часа), окситетрациклин (25мг/кг на 8 часа), моноциклин (20мг/кг на 12 часа) и хлорамфеникол (50мг/кг на 8 часа) /Hoskins, 1991/. В някои по-нови съобщения е тестиран и enrofloxacin (5-10 mg/kg - на 12 часа) с продължителност на курса 21 дни. Получените резултати обаче не са насърчителни.

Данните от научни изследвания показват, че след проведена терапия серумните ерлихийни антитела могат да се задържат от няколко месеца до години /Вartsch and Greene, 1996/. Известно е, че дори лечението да е успешно, преболедувалите кучета могат да бъдат реинфектирани /Buhles et al, 1974/. Постепенното намаляване на специфичните IgG в кръвния серум при пребуледували е критерий за елиминирането на ерлихиите от организма на гостоприемника!

Като подпомагаща терапия при МЕК може да се включат и гликокортикоидите. Те могат да отслабят имуномедиираната деструкция на тромбоцитите и един кратък курс /2-7 дни/ от преднизолон може да коригира тромбоцитопенията /Neer, 1998/. Стероидите освен това са индицирани и за терапията на полиартрита, васкулита и менингоенцефалита при различните ерлихийни инфекции / Meinikon et al.,1989; Neer, 1998 /.

Прогноза

Ако навреме се диагностицира акутното протичане на МЕК и се вземат веднага мерки за терапия, прогнозата е благоприятна. Възможнно е и без лекуване острата фаза да бъде преодоляна, при което болното животно преминава в субклинична. При нея прогнозата също може да е благоприятна, но трябва да се има предвид, че тя може лесно да премине в хронична, при която изходът най-често е фатален.

Профилактика.

До момента няма създадени ефективни ваксини, макар да се работи отдавна в тази насока. Това е така, защото имунитетът, който се изгражда срещу E.canis, не е протективен / Preziosi and Cohn, 2002/.

Основна превантивна мярка срещу МЕК засега се явява борбата с кърлежите. Необходимо е редовно да се използват противокърлежовите каишки и да се следи за продължителността на тяхното въздействие. С много голям успех през 2003 г. бе изпитан Fipronil при 248 кучета от ендемичен район /Davoust et al, 2003/ - нито един доказан случай на опаразитяване с R.sanguineus и нито един случай на МЕК за 1 годишен период на изследване!

В ендемичните райони и ниските дози окситетрациклин (6.6mg/kg дневно) са препоръчителни /Amyx et al,1971/. Този метод на профилактика бе успешно приложен от френските военни специалисти при кучета в Сенегал и Джибути. Приемът на 250 мг окситетрациклин дневно на куче е довел до 99,1% положителен резултат /Waner and Harrus, 2000/.

Като профилактична мярка може да се въведе и редовен скрининг на кръвните донори по отношение на Е.canis, тъй като е известно, че инфекцията може да се предава и при кръвопреливане.