Здраве&Грижи

Определение и етиология.

Рахитът (от гръцката дума rachis-гръбнак,nosos rachitis-болест на гръбнака) е костно заболяване на подрастващите животни, което се причинява от липса на витамин D и нарушения в калциево-фосфорната обмяна. Характеризира се с изменения в костната система или с разстройства в дейността на нервната система.Новообразуваната костна тъкан особено в областта на епифизите на дългите кости загубва способността да приема и задържа калциевите и фосфорните соли и остава невкостена,поради което костите на крайниците,особено в областта на ставите,или не целия скелет,се деформират.

Наблюдава се при телета, кончета, агнета и прасета. Витамин Д (калциферол, антирахитичен витамин) се синтезира от растенията като провитамин и под влияние на ултравиолетовите лъчи се превръща във витамин.Образува се в кожата при облъчване с ултравиолетови лъчи или се приема с храната. Той увеличава всмукването на калция и фосфора в червата и намалява елиминирането им от организма. Практическо значение имат витамин Д 2 и Д 3. За появата на рахит от първостепенно значение е количественото съотношение между калция и фосфора. Бедните на калций и фосфор храни са причина за изчерпването им в организма на бременните животни и за появата на остеомалция при тях и рахит при новородените. Бедни на калций и с недостатъчно фосфор са картофите, кръмното и захарното цвекло, пшеничената, овесената и ечемичената слама, силажите. Ечемикът, ръжта, триците, фият, овесът и царевицата са бедни на калций и с голямо количество фосфор. Еспарзетата, ливадните сена, граховата и фиевата слама са богати на калций и фосфор. Едностранното увеличаване на количеството на калция или фосфора в дажбата на животните или намаляването на един от тях са важна причина за появата на рахит. Недостигът или липста на на витамин D в храната не винаги води до рахит.Когато калциевите и фосфорните соли са в достатъчно количество и в правилно съотношение (1,2-2:1) в храната даже и при недостиг или липса на витамин D рахит може да не настъпи.Витамин Д регулира обмяната на калция и фосфора,в организма, поради което се нарича антирахитичен витамин.Боледуват най-често прасетата,след това кучетата,агнетата,козлетата,кончетата,телетата и питомните зайци,а също така пилетата и по-рядко пуйчетата,гъсетата,патетата и гълъбчетата.Прасетата,агнетата,козлетата и кученцата заболяват до 3-месечна възраст,телета-от 2-до 5-месечна,а пилета-от 3 седмици до 4-5 месечна възраст.Болестта се проявява най-често през зимата и пролетта.

Рахитът е наблюдаван масово в ензоотична форма при агнетата и пилетата .При новородените животни-в роден рахит-се наблюдава по-рядко при прасетата, агнетата,телетата и кончетата.

Белите свине ,отглеждани на закрито през зимата са,са много по-малко чувствителни,към липста на витамин D и по-слабо предразположени към заболяване от рахит,отколкото пигментираните свине ,тъй като кожата на черните свине е по-слабо пропусклива за ултравиолетовите лъчи на слънцето.

Предразположени към тези заболявания са кучетата от едрите породи (източноевропейска овчарка, дог, боксер, сан бернар и др.). Продължителното хранене с месо без кости, с кучешки галети, брашнени каши и само с хляб допринася за бързото появяване на заболяването. Рахитични животни не се срещат в естествена среда, защото те инстинктивно използват слънчевите лъчи нужни за усвояването на витамин D. В затворените апартаменти обаче прониква малко светлина, а и храненето на малкото куче обикновено е неправилно – дава му се обезкостено месо и каши с ниско съдържание на витамини.

Кученцата заболяват от рахит,когато майките са получавали бедна на калций,фосфор и витамин D храна,или при хранене само с месо или само с хляб,брашннени каши и др.

Пилетата заболяват от рахит не само при недостиг на калций и фосфор в храната,но и при липса само на витаминD.

При прасетата едностранчивото хранене само с картофи или кухненски отпадъци създава условия за поява на рахит.Храненето на свинете с жълъди променя съотношението калций:фосфор(1:2) и се нарушава минералният обмен.

При говеда,хранени с дажба,съставена от царевица,силаж и картофи,се явява рахит,дължащ се на фосфорен недостиг.Рахитогенно действат фуражите , съдържащи оксалова киселина или други органични киселини,които се откриват в каши от спиртоварството,а също и в царевичния силаж.В тези случаи калцият се извлича от костите,за да неутрализира излишните киселини.При ацидозите съотношението калции:фосфор се нарушава поради повишеното отделяне на калции с урината.Фуражи,които произхождат от почви, богати със силициева киселина или промошлено замърсени с флуорни и серни съединения,действат също рахитогенно.

Разстройствата във функцията на ендокринните жлези и преди всичко на паратиреоидната,щитовидната и тимусната,чиито инкрети регулират калциевата обмяна,също играят важна роля за появата на рахит.

Предразполагащи фактори за блестта е липсата на движение.Механичните дразнения върху скелета при движение са от значение за процеса на отлагането на на минерални вещества в костната тъкан.

Патогенеза

В основата на заболяването е нарушаването на калциево-фосфорната обмяна и D-витаминната обмяна,коята се регулира от нервно-ендокринната система.При недостиг на фосфорни и калциеви соли електролитният състав на кръвта се променя и организмът прибягва към основните си депа за тези съединения-костната систем,от която започва извличанетона калций и фосфор.Настъпва постепенно обедняване на костите откъм тези елементи и нарушаване на костообразувателния процес.Когато има излишък на един от елементите,за да се неутрализира настъпилата ацидоза (повече фосфор) или алкалоза (повече калций) в кръвта,от костите се извлича другия елемент.При излишък на калций в храната количеството на HCO3 йони в кръвта се увеличава и води към алкалоза в кръвта,за премахването на която започва извличане от костите на фосфорни йони,които се свързват с излишния калций.При излишък на фосфор в организма става братното-увеличава се съдържанието на фосфорните йони в кръвта,вследствие на което настъпва ацидоза,за неутрализирането на която се извлича калций от костите.И в двата случая костите обедняват на калциево-фосфорни съединения и се нарушава процесът на осификацията.В патогенезата на рахита играе роля понякога и недостигът на манган,мед и йод.При недостиг на манган е понижена активността на чревната и костната фосфатаза,вследсвие на което резорбцията на фосфора през чревната стена и усвояването му от костите се понижава и разстройва.При недостиг на мед се усилва отделянето на калций и фосфор от организма навън. Недостигът на йод може да има връзка с понижаването на функцията на щитовидната и паратиреоидната жлеза и на тази основа да настъпи разстройство на калциево-фосфорната обмяна.

При недостиг на витамин D са понижени резорбцията и усвояването на калция и фосфора през червата.Нарушава се костообразуването най-вече при птиците.При бозаещи животни нагостигът на витамин D понижава активността на алкалната фосфатаза ,а това намалява разпадането на органичните фосфорни съединения и освобождаването на неорганичен фосфор.Този витамин стои във връзка с поддържането на оптимално калциево-фосфорно съотношение и заедно с хормона на паращитовидната жлеза при недостиг оказва влияние за нарушаване на костообразуването.Разстройва се вкостяванетона хрущялите в областта на енхондралното костообразуване ,както и на новообразуваната костна тъкан при периосталното и съединителнотъканното костообразуване,която става мека.В резултат на това вкостеняващия се пласт на епифизите и ребрените хрущяли се стеснява и в него се явяват цепнатини,а пролиферационният пласт се уголемява и се разширява.В остеоидната тъкан по-късно се отлагат варовитите вещества и тя се втвърдява.Рахитичните изменения –омекване,изкривяване и остеопороза ,се проявяват най-силно в телесно обременените кости на крайниците.гръбначния стълб,ребрата и черепа.Обедняването на организма откъм калциеви йони води до намаляване на тонуса на скелетната мускулатура и разтягане на сухожилията.Коремите мускули са отпуснати и коремът увисва.Атонията на червата и явяващия се метеоризъм са причина за стомашно-чревни разстройства, отслабване и поява на анемия.Недостигът на калций и други соли води към повишена нервна възбудимост и спазми на мускулатурата.

Клинична картина.

В началото на заболяването апетитът на животното се изменя.

Движението е затруднено.

Наблюдава се нежелание за движение.

Ставите отичат и крайниците постепенно се деформират, като добиват Х или О-образна форма.

Започват проблеми със зъбите.

Гръбначният стълб се изкривява.

В началото на заболяванетосе наблюдават храносмилателни разстройства с намален или липсващ апетит,диария и понякога при преживните –подуване на търбуха.Често пъти апетитът е извратен-животните ближат стените или яслите,поемат слама или сено,замърсена с фекалии или урина .Телетата и агнетата се ближат помежду си или дъвчат собствената си космена покривка или на майките си.По този начин извратения апетит при тези животни води до създаването на лоши привички,които при агнетата се изразяват най-вече в скубане и поглъщане на космите и до вълноядност.При прасетата и пилетата и пилетата лошите привички водят до появата на канибализъм.

Характерните изменения при рахит са поражение на васкуларизация и минерализация в областта на временна калцификация на пластината на нарстване (физата). Тази патология е най-очевидна в метафизата на тръбестите кости. Може да има голямо разнообразие на клинични признаци като болка в костите, схваната походка, подуване в

областта на метафизите, трудност в ставането, извити крайници и патологични фрактури. В напреднали случаи деформацията на крайниците е лесно забележима в резултат на несинхронното нарастване на костите.

Животни хранени главно с месо са най–често засегнати. Котета хранени изключително с говеждо сърце развиват локомоторни нарушения в период на четири седмици, въпреки че високият процент на протеин ( >50 % на kg/m) и мазнини осигуряват бърз растеж и добро състояние на козината. Преобладаващите клинични признаци са нежелание за ставане, схваната задница, атаксия. Котетата често стават с характерно отклонение настрани на лапите. Заболяването става по–сериозно след 5-14 седмици. Котетата стават тихи с нежелание за игра. Те заемат седяща поза или гръдно лежане с изведени задни крайници. Могат да се наблюдава куцота в резултат на фрактури на една или повече кости.

Куцотата е първия симптом при растящи кучета като може да е лека до неспособност да се движат. Костите са болезнени при палпация, фрактурите на тръбестите кости и прешлените са чести. Много характерен белег е появата на тъй наречената “рахитична броеница”, която се образува от надебеляване на местата между костната и хрущялната част на ребрата. Рахитичните кучета са по-податливи на заболявания. При ненавременно лекуване промените в костната система не изчезват. През време на протичане на рахита се наблюдават и нервни признаци, проявяващи се с тетанични пристъпи при дразнене от гръм, светкавици и други дразнители.

Рахитът при пилетата и пуйчетата се проявява с напредваща отпадналост,слаба подвижност,куцота,паретична слабост на крилата и краката,които увисват.Човката и гръдната кост,както и костите на крайниците са омекнали и се поддават лесно на огъване и изкривяване.

Рахитът и други костни патологии са наблюдавани и при малки прасета, гледани във затворени помещения и хранени с преработени храни. Преработването на храната отнема витамин Д и други мастно разтворими витамини. Болните животни изостават в растежа ,например прасетата изостават с 20-30% в сравнение с нормално развиващите се животни.При изправяне и след движение пулсът и дишането при болните прасета се ускоряват.

Диети с прекомерни нива на калций причиняват клиника, подобна на тази при рахит при подрастващи кучета от породата Дог. Наблюдавани са още задържане на хрущялната сърцевина, остеохондрози, задържане в растежа.

Рахитът притича хронично и в продължение на на 1 до 4 месеца.Ако са настъпили тежки изменения в костите и ставите,животните изостават в развитието сиСъстоянието им все повече се влошава,явяват се усложнения с храносмилателни разстройства,отпадналост,залежаване и смърт

Параклинични промени

Количвството на калция в кръвния серум е слабо намалено или не е променено,тъй като се поддържа от калция,който се извлича от костите,но фосфорът е намален под 6mg% при телетата до 1-годишна възраст и под 4 mg%-при агнета.

При болните от рахит животни с прояви на тетания се установява често намаляване на серумния магнезий до 0,7 mg%.

При болните телета,агнета и прасета е намалено отделянето на калция с урината и е увелечено отделянето на калций и фосфор с изпражненията навън.

Патологоанатомични промени

Костите на скелета и ставите са деформирани.Епифизите на тръбестите кости са надебелени,а диафизите са скъсени.Краищата на ребрата ,където те се съединяват с ребрените хрущяли,и другите кости от скелета на онези места,в които сухожилията се залавят за надкостницата,са удебелени.Костите са омекнали(лесно се режат)и се отличават със своята шупливост и лесна чупливост. Костният мозък е мозък е фиброзно изменен.

Патохистологично се доказва,че пролиферациоонният пласт между епифизата и диафизата се разширява и уголемява за сметка на вкостяващия се пласт.В областта на епифизите отначало се образува изобилно хрущялна тъкан,в която по-късно се отлагат варовити вещества,и тя се втвърдява и довежда до образуването на твърди надебелявания и деформации около диафизите.

Диагноза

Диагнозата може да се постави чрез ренгенологично изследване на костите, кръвни изследвания (серумният калций може да е понижен, серумният фосфор може да е понижен, алкалната фосфатаза може да е повишена).

Рентгенографично изследване.

загуба на костна тъкан (остеопороза) най-добре видима в трабекуларни кости (поясни прешлени)

изменения във формата и структурата на костите – изкривявания, фрактури тип “зелена пръчка”

дебелината на нарастващата пластинка (физа) е увеличена и неравна

зоната на предварително вкостяване (в основата на епифизата) “изчезва” - слива се с епифизата като се оформя широка “рахитична зона”

“рахитична броеница” – “ чашковидни” надебеление в областта на костна и хрущялна връзка на ребрата

Дългите тръбести кости имат “чашковидно” , “като гъба” хлътване на метафизите (дистална част на радиуса” )

Диферциална диагноза.

-Ставен ревматизъм и септичния полиартрит-ставите са подути,топли и болезнени вследствие на острото им възпаление,като понякога флуктоират.

-Ензоотична мускулна дистрофия-липсват прояви на рахитична тетания,деформации на костите и промени в калция и във фосфора в кръвния серум. Наблюдават се дистрофични изменения на скелетната мускулатура,в диафрагмата и сърцето,намалено е и колочеството на селена и витамин Е.

-Пероза и авитаминоза В2 –При перозата е характерно надебеляването и скъсяването на тръбестите кости,изместване на ахилесовото сухожилие.При авитаминоза В2 има промени в очите роговицата е васкуларизирана,зачервена,пръстите са свити в юмрук и извити напред.

Лечение.

Корекция в диетата е първата стъпка от лечението. Прогнозата е добра при липса на патологични фрактури или необратими поражения на физата. Ако животните се отглеждат вътре, излагането на слънце (ултравиолетова радиация) ще увеличи синтезата на витамин D3. Изследванията показват, че домашно приготвените храни имат нарушено съотношение на калций и фосфор. По тази причина се препоръчва само високо качествена храна или диета, предписана от ветеринарен лекар. Болните се третират с витамин D2 по 1000–2500 единици дневно в продължение на 2-3 седмици. Профилактично той се дава по 20 единици на ден. Едновременно с това на животните може да се инжектират калциеви и фосфорни препарати (калциев бороглюконат, калциев хлорид, кисел калциев фосфат) или се дава вътрешно калций и фосфор под формата на таблетки калциев фосфат. Профилактично на подрастващите кучета се дава храна, богата с калции, фосфор и витамин D2 (пресни кости, месокостно брашно, прясно месо, черен дроб, мляко сирене и др.), и се държат продължително време на пряка слънчева светлина. Добър лечебен ефект се получава и при облъчването на животното с кварцова лампа, особено през зимните месеци.

Профилактика.

Необходимо е да се прилагат грижи още за бременните животни-да получават пълноценна дажба,а след това и за новородените животни и майките кърмачки.В неблагополучните по отношение на рахита стопанства профилактично се инжектира травитаминол по 10-15 cm3 на крава през 10-15 дни в последните 2-3 месеца от бремеността .Към храната на телетата,агнетата и прасетата се прибавя BAMC-3 и BAMC-4 и за пилета –BAMC-5.

Трябва да се регулира храненето на мойките през лактацията и на младите животни след отбиването им. В дажбата на бременните и лактиращите животни се съдържа брашно и сено от люцерна,детелина,фиева слама,ливадно сено,пшенични трици ,шротове и кюсшета от маслодайни семена.Облъчването с ултравиолетови лъчи е от голямо значение.




web counter