Здраве&Грижи

Парвовирусният гастроентерит при кучетата е много актуално,широко разпространено инфекциозно заболяване,засягащо предимно младите кучета с прояви на треска,гастроентерит и миокардит.

Етиология

Класификация на причинителя

Вирус от семейство Parvoviridae, означаван като парвовирус от кучешки тип II.По своята морфологична ,културелна и антигенна характеристика причинителят е много близък с причинителя на панлевкопрнията при котките

Устойчивост на химически и физически фактори

Температура: 

Значителна устойчивост на високи температури

pH: 

Голяма устойчивост на различно рН

Химикали: 

Резистентен на етер,алкохол,дезинфектанти от групата на четвъртичните амониеви бази и фенол

Дезинфектанти: 

Добро дезинфекционно действие имат 2%-овите разтвори на формалина,хлорните съединения (натриев хипохлорид) и натриевата основа

Оцеляване: 

Запазва жизнеността си за дълги периоди в тъкани, фекалии, вода

Епизоотология

Високо контагиозно

Гостоприемници

Възприемчиви са кучета,норки,котки,но не и човек

Заразяване

Основен източник на заразата са преди всичко болните животни,които чрез повърнатото стомашно съдържание и фекалиите замърсяват трайно и интензивно околната среда

Съществува значително и трайно заразоносителство и заразоотделителство при преболедували животни

Предаването на заболяването се осъществява главно по алиментарен път чрез замърсени храна,вода или директно близане и допир

В определени периоди от годината (за страните с умерен климат обикновено през лятото)болестта проявява голяма интензивност;най-тежко протича при малади кучета на възраст от 4 до 8 седмици,като при тях заболеваемостта се приближава до 100%,а смъртността надвишава 10%;кучета по-възрастни от 5-6 месеца боледуват рядко,като при тях инфекцията притича обикновено инапарентно или латентно,в резултат на което в организма им се образуват специфични антитела.Преболедувалите животни изграждат стабилен имунитет.

Източници на вируса

Повърнато стомашно съдържание и фекалии

Замърсена храна и вода

Диагноза

Инкубационен период 3-14 дни при експериментално заразяване

Клинична диагноза

При млади животни (4-8 седмици)

Повръщане и угнетено тежко състояние

Учестено и затруднено дишане в резултат на възникващ белодробен едем

Постепенно засилваща се диария,като изпражненията отначало са сивобелезникави,размекнати,по-късно добиват по-жълтеникав цвят,стават по-течни и едновременно с това кървави

При някои животни през първите 24-48 часа при наличието на повръщане,кървава диария и белодробен едем се наблюдава и повишена температура до 40,5-41°C,тахикардия,аритмия и вестибуларна екстрасистолия,което дава основание за лоша прогноза

Кръвните показатели във всички случаи сочат силно изразена левкопения с неутропения и повишено количество на еритроцитите и хемоглобина

След преболедуване в част от животните под 10-месечна възраст остават трайни сърдечни и сърдечно-съдови увреждания

При възрастни животни

Обикновено оздравяват и се възстановяват напълно,като добиват стабилен имунитет

Лезии

Увеличени мезентериални лимфни възли

Черно оцветяване на тънките черва и петехии и екхимози по вътрешната им страна

Тъмночервена изтъняла мукоза и кърваво слузно съдържание на тънките черва

Диференциална диагноза

Салмонелоза

Колисептицемии

Лептоспироза

Инфекциозен хепатит

Корона и ротавирусни ентерити

Интоксикации и др.

Лабораторна диагноза

Директна имунофлуоресценция

Хемаглутинация

Микроскопско изследване на хистологични срезове от тънки черва

Лечение

Хиперимунни серуми и гама-глобулини

Средства за компенсиране на дехидратацията и ацидозата

Срещу диарията-адсорбенти,антимикробни средства

Щателни процедури по почистване и дезинфекция

Болните се поставят в изолация и им се предлагат хигиенни условия и лесносмилаеми витаминни храни

Предпазване и контрол

Медицинска профилактика

Ваксиниране на бременните и подрастващите с високоимуногенни ваксини