Здраве&Грижи

Лептоспирозата е ензоотична зооантропозна болест, засягаща домашните и дивите животни, гризачите и човека. В България за първи път лептоспироза при куче установява Прокопанов през 1937.

Етиология

Причинители на лептоспирозата са спираловидни бактерии от род Leptospira (сн.1), принадлежащи към видовете Leptospira biflexa /непатогенни/ и Leptospira interrogans /патогенни/. На базата на антигенната им характеристика, те са класифицирани в 23 серогрупи (Far, 1995) и наброяват над 200 серовара (Levett, 2001) /Tаблица 1/.

Таблица 1. По-чести серогрупи и серовари установявани при кучета

CEPOГРУПА

СЕРОВАР

Canicola

canicola

Icterohaemorrhagiae

icterohaemorrhagiae

 

сореnhageni

Grippotyphosa

grippotyphosa

Pomona

pomona

Аusrralis

ausrralis

 

bratislava

Autumnalis

autumnalis

Sejroe

bim

 

sejroe

 

hardjo

Tarassovi

tarassovi

Ballum

ballum

 

castellonis

Bataviae

bataviae

Panama

panama

Pyrogenes

pyrogenes

Най-нови проведени генетични проучвания при лептоспирите /рестрикционен ендонуклеарен анализ на хромозомна ДНК/, ги определя в 7 генетични вида, 28 серогрупи и голям брой серовари и генотипове (Mc Donough, 2001).

Епизоотология

Лептоспирозата по кучетата преди и през 80-те години на 20 век се причиняваше най-често от лептоспирите canicola и icterohaemorrhagiae.

СЛЕД 1990 година eтиологичния пейзаж на заболяването рязко се промени. Все по-често започнаха да се регистрират огнища от лептоспироза с други серовари (Bolin, 1996; Wohl 1996). Проучвания в редица страни - CAЩ, Kанада, Шотландия и Италия - показаха приоритетно участие на вариететите grippotyphosa, bratislava и pomona (Van der Broek and al., 1991; Rentko and al., 1992; Scanziani and al., 1994; Brown and al., 1996; Birnbaum and al.,1998).

През 1997 г. Weekes и сътр., доказаха 45% серопозитивни кучетата към серогрупа Automnalis, 16% към Icterohaemorrhagiae, 16% към Аusrralis и 13% към Pomona.

Серологичните скринингови проучвания и след 2000-та година затвърдиха епизоотичния тренд и картина. В Италия отново се потвърди водещата роля на bratislava и grippotyphosa, при минимален брой серопозитивни кучета към icterohaemorrhagiae, sejroe и tarassovi (Scanziani and al., 2002).

Изследванията от 2003г. върху "водните спирохети" в Южна Гърция илюстрираха 11.4 % серопозитивност / 254 изследвани кучета/. Най-силно изразена се оказа тя към сероварите сореnhageni, canicola, icterohaemorrhagiae, ausrralis и bratislava и по-слаба към hardjo, seiroe и аutumnalis (Burriel and al., 2003).

В Б ъ л г а р и я сероепизоотологични изследвания върху лептоспирозата по кучетата са правени от колектива на д-р Халачева /НДНИВМИ-София/. За периода 1986-1989 се съобщава за 50.86% серопозитивност към един от трите серотипа - copenhageni - 43,01%, pomona-26.79%, и саnicola-1.50% (Халачева и Гълъбинова, 1988). Проведеният втори скрининг, след период от 10 години /1996-1999/, върху 1159 кучета от различни категории /служебни, домашни и скитащи/, регистрира 28.9%. позитивност към един от сероварите icterohaemorrhagiaе, pomona и саnicola. Ясно подчертана и доказана е водещата етиологична роля на pomona - 72.83% при 18.2% на icterohemorrhagiae и 8,56% на canicola. (Халачева и Маринова, 2000).

Анализирайки посочените изследвания, хипотетично можем да допуснем, че факторите довели до тази "нова" eпизоотологична картина в света и у нас са поне три:

1.               превантивната ваксинация срещу L.canicola и L.icterohemorragiae провеждана години наред е допринесла за клиничната ерадикация на заболяването с посочените причинители

2.               по-интензивния контакт по веригата куче-домашни животни /свине, говеда /

3.               увеличената миграция в много райони на диви животни и гризачи, които са основен резервоар на L. grippotyphosa и L. pomona

Към лептоспирозата е отбелязана и породна чувстителност при немските овчарки. Това може да се обясни с предавателния механизъм и имунния статус при тях: най-често инфекта се приема орално, а известно е, че локалния секреторен имунитет при немските овчарки често е с IgA дефицитен.

 

Клинична картина

Акутна форма

Клиничната симптоматика при класическите лептоспири L. icterohaemorrhagiae и L. canicola e известна. Знае се, че и лептоспирозата зависи в голяма степен от заразното начало и неговата вирулентност, от възраста, имунния статус, от средата обитавана от кучето и др.

Наблюдаваната напоследък лептоспироза, предизвикваща се от L. grippotyphosa, L bratislava и L pomona, e известна като "нова форма" NOVEL FORM OF LEPTOSPIROSIS. Тя протича с остра бъбречна недостатъчност (ОБН) и клинично се наблюдава :

·                           треска

·                           анорексия

·                           летаргия

·                           депресия

·                           повръщане(сн.2)

·                           полиурия

·                           полидипсия

·                           абдоминална болка и др. /вж.Tаблица 2/

Тази форма се манефестира със специфичeн ултразонографичен рисунък и патологоанатомични промени. За добрия изход от заболяването се изисква агресивна антибиотична намеса и поддържаща бъбречна терапия.

При ОБН съчетана с олигоурия и анурия прогнозата е лоша.

Значително по-рядко се констатират клинични и параклинични промени от страна на черния дроб - иктерус и увеличена активност на чернодробните ензимни констелации.

Tаблица 2. Клинични признаци и тяхната честота (%), наблюдавани при L.Grippotyphosa; L.Grippotyphosa + L.Pomona; L.Pomona (Мiller, 1996; Harkin and Gartell, 1996; Rentko and al., 1992)

Клинични признаци

Cepoвар Grippotyphosa (n=44)

Cepoвар Grippotyphosa + Pomona (n=17)

Cepoвар Pomona (n=17)

 

%

%

%

Летаргия и депресия

86

88

88

Анорексия

82

65

88

Повръщане

68

70

88

Температура

52

6

59

Загуба на тегло

41

18

29

Полиурия/полидипсия

39

18

35

Абдоминална/ лумбална болка

39

35

29

Скованост, aртралгия, миалгия

27

24

41

Диария

27

0

18

Иктерус

23

6

24

Петехии

5

0

0

Постериорна пареза

Няма данни

Няма данни

24

Затруднено дишане, кашлица

Няма данни

Няма данни

18

Голяма част от случаите на лептоспироза при кучето протичат и в хронична или субклинична форма. При пациенти с треска, конюнктивит и антериорен увеит е необходимо серологично изследване!

Диагностика

Pадиография

При абдоминална радиография се установява хепатомегалия, спленомегалия, билатерална нефромегалия. При торакалната - дифузен ретикулонодуларен интерстициален рисунък и дифузно бронхоинтестинално засенчване. Наличието на диспнея е причина за дифузна алвеоларна опацитация по цялото белодробно поле.

Ултразонография

При коремното ултразонографско изследване(сн.5) има още по-голям шанс да бъдат визуализирани промените от радиографията. Добре подчертани са хиперехогенния ренален кортекс и реналната пелвисна дилатация (Birnbaum and al., 1998). Ултразонографията може с успех да се използва за автоматична биопсия от бъбрек за хистопатологични изследвания (Ross and Rentko, 1999).

Хематология и биохимия

Типични хематологични промени(сн.6) при лептоспирозата са свързани с промените в левкоцитите. По време на лептоспиремичната фаза се развива левкопения, а след това левкоцитоза с изместване на ляво и тромбоцитопенията. Броят на левкоцитите може да достигне от 16.500 до 45.000 x 109.

Бихимичните промени при инфекция с L.Grippotyphosa, L.Grippotyphosa + L.Pomona и L.Pomona са дадени в Таблица 3.

Tаблица 3. Честота на биохимичните промени (%) при кучета инфекирани с L.Grippotyphosa, L.Grippotyphosa + L.Pomona и L.Pomona (Мiller,1996; Harkin and Gartell,1996; Rentko and al.,1992)

Показатели

Cepoвар Grippotyphosa (n=36)

Cepoвар Grippotyphosa +Pomona(n=17)

CepoварPomona(n=17)

 

%

%

%

Aзотемия

94

82

100

Креатинин-увеличен

94

82

100

Хипоалбуминемия

11

Няма данни

18

Хипокалцемия

19

Няма данни

29

Хиперкалцемия

14

Няма данни

0

Хиперфосфоремия

83

47

59

ALP-увеличена

33

65

59

ALT- увеличена

22

35

35

Хипербилирубинемия

17

47

24

Хипонатриемия

14

Няма данни

18

Хипокалемия

14

Няма данни

18

Хиперкалемия

14

Няма данни

18

Микробиология

При съмнение за лептоспироза в първите дни след поява на клиничните признаци се взема кръв за хемокултура и урина за микроскопско и бактериологично изследване. Транспортирането на урината трябва да стане до 24 часа. За да бъдат "уловени" причинителите е необходимо урината от пациента да е с Ph между 6.6 и 8.0 (Thiermann, 1980), защото киселата урина ги лизира! От трупове е подходящо да се вземе черен дроб, бъбрек, далак и др. непосредствено или 2-3 часа след смъртта. Изолирането на лептоспири е трудно осъществимо и не е рутинна практика / това става само в специализирани лаборатории/.

Ceрология

Най-често използвания лабораторен серологичен метод при лептоспирозата е реакция микроаглутинация лизис (РМАЛ)(сн.4). И днес той се явява "gold standard". При РМАЛ задължително кръв се взема 2-кратно - по-време на акутната фаза и 3-4 седмици след нея.

При неваксинираните животни серумния титър е нисък - 1:100 до 1:200, а при ваксинираните - малко по-висок - 1:400, който зависи от това кога е правена ваксинацията (Mc Donough, 2001).

ELISA тестовете, макар и не толкова разпространени, също намират приложение. С тях лесно се отдеференцира IgG и IgM антителата. IgM ELISA e позитивна една седмица след инфекцията, а максималния IgM титър се достига след още 7 дни. IgG ELISA e положителна на втората/третата седмица от инфекцията. Комбинацията от двата теста може с успех да за отдеференциране на ваксиналните титри от инфекциозните (Barr, 2002).

Ваксинираните животни са с високи стойности на IgG и ниски на IgM, докато при болните и двата имуноглобулина са високи.

Патологоанатомични промени

Патоанатомичните прояви(сн.3) зависят много от тежестта на протичане на инфекцията. Често в трупа на умрялото куче се установява иктерус по лигавичните мемрани, съчетан с дифузни петехии. По езика и устната кухина се виждат ясно фокални улцерации. Тонзилите може да са увеличени, както и бъбреците, които са с бледожълт цвят или с хеморагични участъци. Дифузни хеморагии се констатират в белия дроб и плеврата

Черния дроб и далака са уголемени. Улцеративен и хеморагичен гастрит е честа находка при уремично болните. Некрози и хеморагии традиционно присъстват и в чревния тракт.

Хистопатология

Хистологично при лептоспирозата се наблюдават дифузни интерстициални възпалителни инфилтрати на граничната кортикомедуларна зона на бъбреците. Те включват млади плазмени клетки и по-малък брой лимфоцити и макрофаги. При хроничните случаи бъбреците са дифузно лимфоцитно инфилтрирани с находки от отделни макрофаги. Налице е интерстициален нефрит и фиброза. Специалните оцветявания(сн.7) /Warthin-Stary silver stain, имунохистохимия с моноклонални антитела/ позволяват лептоспирите да бъдат лесно визуализирани и открити в бъбречните тубули и репродуктивния тракт.

В белия дроб се виждат фибриноидни некрози в кръвоносните съдове и периваскуларни, интраалвеоларни и субплеврални кръвоизливи. В черния дроб могат да присъстват фокални некрози.

Терапия

В началото на инфекциозния процес /лептоспиремия/ е припоръчително използването на penicillin G 40 000-80 000 UI im или iv, на всеки 12 часа с продължителност 14 дни; ampicillin, 20 mg per os, sc, iv на всеки 8 часа - 14 дни. Дозировката трябва да бъде корегирана в случаи на бъбречна недостатъчност.

За елиминирането на лептоспирите от бъбреците е показана терапията с dihydrostreptomycin (10-15 mg/kg im през 12 часа за 2 седмици). При развитие и на лептоспиремия и лептоспирурия най-добре е да се приложи doxycycline ( 5 mg/kg pеr os/ iv през 12 часа за 14 дни ).

Подпомагащото лечение е необходимо в зависимост от тежестта на инфекцията, чернодробната и бъбречна дисфункция и от десиминираната вътресъдова коагулация. Кучетата с бъбречна недостатъчност трябва да получават Хартман с К+ . При олигуорична ренална дисфункция е показана употребата на Lasix- 2-4 mg/kg/min. Декстроза (20% воден разтвор) се дава по 20-60 ml/kg за 24 часа или 0.5-1.0 g/kg за 20 min или манитол (25% разтвор) по 0.25-0.5 g/kg за 2-4 min , повтарящо се 2-3 пъти. По време на третирането се следят PCV, общия белтък в плазмата, теглото, централното венозно налягане. При поява на DIC се прелива плазма или кръв с хепарин (100 UI/kg, sc). Като помощни средства могат да се прилигат и H2 блокери (Barr, 2002).

Оздравяването от лептоспироза обикновено се постига след 2 седмици. Cмъртния изход не надхвърля 10% и обикновено настъпва между 5-10 ден.

Превенция

На първо място превенцията включва отстраняването на лептоспироносителите. В природата - дивите животни, а в синантропната среда - домашните, са главните резервоари и вектори на лептоспири. Контрола върху гризачите и изолацията на заразените животни са особенно необходими мерки срещу разпространението на заболяването. Установено е, че 90% от уловените плъховете могат да са лептоспирурични (Vinerz et al., 1996).

В профилактиката на лептоспирозата при кучето и преди и днес, основна роля е имала ваксинацията.

Голяма част от бактерините днес съдържат само 2-та серовара L.canicola и L icterohaemorrhagiae. За съжаление те не дават крос-протекция с другите серогрупи.