Здраве&Грижи

Бесът е остра контагиозна болест, засягаща освен кучето всички бозайници, птици и човека. Нейната клиника, характерна с промени в поведението, нервна възбуда и паралитични явления и почти сигурният смъртен изход я представя като една от най-коварните и ужасяващи хората зоонози.

Етиология

Класификация на причинителя

Вирус от семейство Rhabdoviride, род Lyssavirus, серотип I Има куршумоподобна форма с размери около 100 nm и съдържа едноверижна РНК. При намножаването си в клетъчната протоплазма на инфектираните клетки се формират по няколко колонии от вирусни частици, известни като негриеви телца, които имат съществено значение за диагностиката на заболяването. В негриевите телца могат да се открият и вирусните частици-телцата на Volpino. Вирусът на беса показва подчертан тропизъм към ЦНС и слюнчените жлези на възприемчивите животни.

Устойчивост на физически и химически фактори

Температура: 

Загива при температура 45°C - за 25ч.,при 58°C - за 30 мин. и при 80°C - за 2 мин.

pH: 

Високото рН го инактивира бързо

Химикали: 

Чувствителен на алкохол, етер, детергенти

Дезинфектанти: 

Обикновени дезинфекционни средства, като натриева основа - 2%, формалин-3%, вирузан-4%, хлорна вар или фенол-5% го инактивират бързо

Оцеляване: 

Устойчивостта му при лиофилизирано състояние (с години), в глицерин(8 месеца) и при ниски температури (до 900 дни) е голяма.

Епизоотология

·                           Смъртност почти 100%

Гостоприемници

·                           Възприемчиви са всички бозайници, включително човекът и птиците. С най-висока чувствителност се нареждат лисицата, вълкът, чакалът, невестулката и полската мишка.

·                           Тревопасните животни трудно предават заразата, защото инфекцията се реализира преди всичко чрез ухапване, одраскване и олигавяне-действия неприсъщи на тревопасните.

Предаване

·                           Основният начин за предаване на болестта са ухапването или директното замърсяване със слюнка

·                           Установени са случаи на заразяване по алиментарен, аерогенен, трансплацентарен и контактен път

·                           Сезонни вариации: определен сезонен характер, което е свързано с миграцията през размножителния период на съответния вид животни

Източници на вируса

·                           Основни източници са болните животни, но много по-важни от епизоотологична гледна точка са животните през инкубационния период

·                           Още преди появата на клиничните признаци (6-9 до 14 дни при кучето и до 10 дни при лисицата) все още здравите на вид животни отделят вируса чрез слюнката

·                           Кръвосмучещите прилепи, които разпространяват така наречения тих бяс в Южна Америка, може да излъчват заразата над 100 дни преди болестта да се прояви клинично

Диагноза

Инкубационен период при кучето обикновено в над 50% от случаите е между 10 и 60 дни. В много случаи може да е по-кратък, но не по-къс от 7 дни или по-дълъг от 1 година.

Клинична диагноза

Kлиниката при кучето се характеризира със следните 3 форми: буен бяс, тих бяс и атипично протичащ бяс. Най-често при кучетата се проявява буйният бяс. При него се наблюдават три последователни стадия: 1.меланхоличен или начален стадий (St.prodromorum) 2.стадий на възбуда (St.exitacionis) 3.паралитичен стадий (St.paraliticum)

Начален стадий (St.prodromorum)

·                           продължава до 1/2-3 дни

·                           променливо настроение, като че ли има халюцинации

·                           сърбеж на мястото на ухапването

·                           извратен апетит, повишена рефлекторна възбудимост, засилен полов нагон, затруднения при дефекация и уриниране, диария с вонещи или кървави фекалии

·                           в края на този стадий се наблюдават затруднения в гълтането, парализа на дъвкателните мускули и като следствие от това слюнотечение и промяна в гласа

Стадий на възбуда (St.exitacionis)

·                           продължава 3-4 дни, като животното се стреми да тича и хапе, проявява агресивност към хора и животни, като най-често хапе без да лае

·                           погледът изглежда уплашен и коварен, може да прояви хидрофобия

·                           невъзможност да преглъща храна (парализа на глътката)

·                           слюнотечение

·                           слабо увисване на долната челюст и опашката

Паралитичен стадий (St.paraliticum)

·                           продължава 1-3 дни

·                           парализи обхващат по-силно мускулите на долната челюст, глътката, хранопровода, очите(настъпва кривогледство) и опашката

·                           парализа на задницата в края на периода, като паралитичните явления са насочени асцендентно, като обхващат постепенно дихателната мускулатура и довеждат до смърт от асфиксия

·                           целият развой на болестта при буйния бяс продължава около 6-12 дни

При тихата клинична форма не се наблюдава стадий на възбуда. Атипичните форми на беса са много редки.

Лезии

·                           Следи от ухапвания, контузии и травми при външен оглед

·                           В много случаи се намира празен стомах с наличие на необичайни предмети в него като камъни, дървени парчета, погълнати от животното при нарушаване на съзнанието му

·                           Хиперимия, кръвоизливи, ерозии по протежение на храносмилателния тракт

·                           Хиперемия, оток и хеморагии в мозъка и менингите

Диференциална диагноза

·                           Гана (Чума)

·                           Тетанус

·                           Епилепсия

·                           Пастьорелоза

·                           Листериоза

·                           чужди тела в гърлото

·                           незаразни енцефалити и енцефаломиелити

Лабораторна диагноза

Процедури

Идентификация на агента

Тестове

·                           Директна имунофлуоресцентна микроскопия

·                           Микроскопско изследване

·                           Изследване чрез имунодифузионна проба в агаров гел

Хистологичното изследване на срезове от амониеви рога, малкия или продълговатия мозък при 95% от случаите на бяс показва наличие на няколко негриеви телца в протоплазмата на ганглиевите клетки в близост до клетъчните ядра.

Проби

·                           Цели трупове от умрели кучета или само главата от едрите породи

Пробите се транспортират опаковани

Предпазване и контрол

·                           При кучета съмнителни за бяс не се прилага лечение

Медицинска профилактика

·                           Широк спектър от ваксини