Здраве&Грижи

Болестта на Ауески

Болестта на Ауески ( лъжлив бяс, инфекциозна булбарна парализа) е остро протичащо заболяване, при което се засяга централната нервна система, главно продълговатият мозък, и се появява силен сърбеж на мястото на проникване на възбудителя. Тя завършва почти винаги със смъртта.

Устойчивост

Устойчивостта на вируса към различни физични и химични агенти е значителна. Вирусът има значителна устойчивост и срещу действието на високи температури. Според Merchant и Packer вирусът загива при температура 55 – 60° С след 30 – 50 min, при 70° С след 10 min, при 80° С след 3 min, а при 100° С веднага. Прогнилостни процеси се унищожава след 10-11 дни.

Епизотоологични данни

При естествени условия към болестта на Ауески са възприемчиви кучета от всички възрасти независимо от породата, а също така и свинете, говедата, конете, овцете, котките, плъховете, мишките и много рядко хората.

Източници на инфекцията

Основни разпространители на болестта на Ауески са гризачите (мишки, плъхове и др.), при които вирусът се отделя предимно с урината. Източник за заразяване на кучетата могат да бъдат замърсени с вирус храна, вода, постеля и други предмети. Кучетата могат да се заразят също при изяждането на гризачи, които са носители на вируса. Заразяването става или чрез храносмилателния тракт, или чрез повредената кожа и лигавиците.

Клинични признаци

Инкубационният период е около 1-5 дни, а в редки случаи може да продължи и до 15 дни.

При кучето болестта започва с отпадналост и известна предпазливост в поведението му. В този начален период на болестта се наблюдават намален апетит и силен сърбеж на цялата кожа. Кучетата започват да ближат, а след това да разчесват и разгризват някое място от тялото така, че за няколко часа възникват обширни олющвания на кожата и даже загуба на тъкани на голяма дълбочина. Най-често сърбежът се появява в областта на главата. Понякога тези признаци не се наблюдават, но болезненото квичене на животното показва, че и в този случай то чувства някакви непоносими болки. В някои случаи се наблюдават пристъпи на буйство, при които кучетата разкъсват различни предмети, скачат върху стени и се тръшкат на пода, но никога не проявяват агресивност към хора. Сравнително рано настъпва парализа на глътката-животните не могат да гълтат и от устата им тече слюнка. Често пъти се забелязват нееднакво разширяване на зениците и отначало повишена, а после понижена рефлекторна възбудимост. Наблюдават се и парализи (непълни) , които се развиват бързо и обхващат задните и предните крайници. Никога обаче не се установява характерната за беса парализа на долната челюст. Смъртта настъпва до 24-36-ия час от момента на появяване на признаците на болестта.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на епизотоологични, клинични и патологоанатомични данни и окончателно се потвърждава чрез лабораторни изследвания. Проби за изследване се вземат от далак, бели дробове и мозък.

Лечение

Всички лечебни средства, приложени при опасната инфекция, не дават положителни резултати.

Имунопрофилактика

За пасивна имунно -профилактика се прилага хиперимунен серум. Положителен резултат се получава, когато серум се приложи в началото на инфекцията.

За активна имунно-профилактика на кучетата може да се използва ваксина против болестта на Ауески, предназначена за селскостопански животни.

Мерки за борба

В помещенията, където се съхраняват различни храни и особено месни продукти, предназначени за храна на кучетата в суров вид, в никакъв случай не трябва да има гризачи. Не трябва да се допуска кучетата да консумират гризачи, както и сурово месо от болни и преболедували от болестта на Ауески селскостопански животни. Особено свине.